Историята на това прекрасно място започва дълбоко в древността.

Градът е основан като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи.
Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време(III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.
През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. В последствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е (пра)българското име на Поморие - Тутхон.
Съдбата на Поморие (Анхиало) е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.
На 30 юли 1906 година големият гръцки град е запален и напълно унищожен за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.